Патрон

Симеон I Велики е български владетел, управлявал Първата българска държава от 893 до 927 година. Успешните войни на Симеон срещу Византия, маджарите и сърбите довеждат до най-голямото териториално разширение на България в цялата нейна история и я превръщат в най-силната държава на тогавашна Източна Европа. Неговото царуване е и период на културен разцвет, наричан по-късно Златен век на българската култура.

При управлението му границите на България достигат до три морета –Бяло, Адриатическо и Черно, а съвременници сравняват столицата му Преслав с Константинопол. Обособената малко по-рано Българска православна църква става първата нова патриаршия извън Пентархията, а българските глаголически и кирилски преводи на християнски текстове се разпространяват из целия славянски свят. 

Самата кирилица е създадена в Преславската книжовна школа през 90-те години на IX век.  По време на своето управление Симеон заменя първоначалната си титла „княз“ с  „цар“.